Чистачката

Виктор побутна с отвращение чашата с кафе и се намръщи. Изстиналото кафе може да бъде голяма гадория. Зад прашния прозорец на неговата килия, която някои наричаха канцелария, отдавна се стелеше непрогледен мрак. Виктор поотвори, за да влезе малко октомврийски прахоляк и бензинови изпарения. В учреждението беше тихо. Свали си очилата и уморено потърка очи. Чуваше само шума на климатизатора, тропаха телекси, на улицата се смееха хора. Съсредоточи се отново върху бумагите. Тук и там трябваше да се посъветва с компютъра, да премята стари папки и карнетки. Шефът каза, че иска справка за сътрудничеството с една немска фирма утре сутринта на бюрото си, или даже преди началото на работния ден. След което си отиде. По шефски. И затова, той, заместник завеждащият проектантското бюро, сега седи и се поти над бюрото, по което се търкалят малко или мноко изписани листове. У дома никой не го чакаше, но с удоволствие би отишъл на Таниния рожден ден. Много му стана приятно, когато Таня го покани. Виктор се загледа в отражението си в стъклото. Изведнъж в рамката на вратата се появи сянка. Рязко се обърна.
- Здрасти! - го поздрави жена в синя манта с кърпа на главата. На ръката си имаше жълта гумена ръкавица, в другата стискаше дръжката на кофа.
- Привет! - отговори, като се опита да си придаде свежарски вид, което не му се удаде. - Хубаво е, че дойде, аз вече си тръгвах.
- Натягане за жълтата фанелка, а?
- И за снимка под знамето. Естествено, съвсем безкористно - въздъхна Виктор.
- Избудалях вече четиринайсет часа сгънат в тоя кокошарник.
Получи съчувствена гримаса последвана от облизване на устни.
- И да не се преработиш, ей! - каза чистачката. -Да взема да те гона, а? Дистанцирано махна с ръка.
- Изчисти ме и мен оттука, сестро. Измъкна се от канцеларията и се вмъкна в тоалетната. Когато излезе, взе две кафета от автомата и пусна в тях две бучки захар. Жената приключваше с чистенето. Изненада се и и стана приятно, когато и предложи едната чашка.
- Много мило от твоя страна. - усмихна се тя.
-О, нищо. Не е ли тъпо да се идва тук вечер, когато няма жива душа?
Тя отпи от топлата течност.
- Много е тихо тук, но не съм сама. Останалите чистят другите етажи, а когато преди или след смяна се срещнем, си говорим.
Чесно казано, Виктор рядко се сещаше, че има хора, чиято длъжност се състои в това, сутрин той да намира чиста канцеларията си, а още по-рядко кога се върши това.
- Не ти е много благодарна работата - в гласа му се прокрадваше извинение.
- Е, не са много хората, които уважават моята професия. - Виктор крадешком я погледна.
- Затова се радвам толкова на една пластмасова чашка с кафе от автомат. - Тя не изглеждаше на повече от тридесет. Имаше светли вълнисти коси и свежи бузки, приятна усмивка, прями, чисти очи, а мантата и се издуваше от добре оформен бюст. Не забеляза да носи под работното облекло някаква блуза. \"Нима беше гола?\". При тази мисъл измачканите му панталони се издуха отпред.
- Казвам се Анна - подаде му ръка.
Той я стисна.
- Извинявай, че съм толкова невъзпитан. Казвам се Виктор.
- Е, аз да продължавам да чистя - не прозвуча убедително.
- Чакай, чакай, Искам да ти кажа, че ми е много приятно, че се запознах с теб.
Тя го погледна.
\"Ох, май се сеща за каквото и аз се сещам\". При тази мисъл го заля горещина.
- Работил си от сутринта и сега сигурно искаш да се прибираш - каза тя неопределено.
- Къде, до дяволите, да ходя? - Чу се да казва той. Усети оживление в погледа й. \"Има ли халка?\" Тя седеше на стола и говореше ли, говореше. Говореше достатъчно дърго време, за да може за я разгледа. \"Да-а, под мантата си няма нищо\". Преметна крак върху крак, за да скрие нарастващата буца, но уви, изтънелите панталони бяха издути като палатка. Пред погледа му се мярнаха пръсти.
- Ехо-о-о! Къде се отнесе, Викторе? Въобще не ме слушаш!
- Извинявай, какво каза?
- Питам, няма ли да се смилиш над това копие, което ти напъва панталоните -Изсмя се тя и очите и грейнаха. Погледите и на двамата се спряха на нещастния предмет на разговор. Не можеше да скрие възбудата си.
- Ти искаш да кажеш. . . - започна той. Тя наведе очи. Сграби я в прегръдките си. Устните им се сблъскаха болезнено, наболели от страст. Прекара ръце по тялото й и стисна тежките й, леко провиснали гърди. Е, наистина нямаше нищо под престилката, в смисъл нищо излишно.
Зърната и стърчаха през тънката найлонова материя. Бясно задърпа копчетата й и я разсмя:
- Май ти се е губело нещо в последно време, а?
- Да бе, вече забравих кога беше - призна с треперещ глас. - А ти си фантастична жена!
- Мерси за комплимента! Продължавай да ме целуваш.
Искаше му се да я послуша, но пак го обзе любопитството.
- Нали ни си нещо. . . женена? - попита глупаво.
- Трогателно глупав въпрос - облиза му сладко носа и нозете и умекнаха.
- Не живеем заедно, пред развод сме. Имам две прекрасни деца. Стига ли ти?
- Да! - езикът му връхлетя в устата й и той я притисна до себе си. Анна ловко му разкопча ризата, съблече я и я метна някъде върху писмата, започващи с \"Уважаеми господа. . . \". Виктор бръкна под мантата и извади топлите, меки цици, започна нежно да ги глезоти. Анна улови ръката му и я заведе до горещото си писенце. Мантата се смачка на корема й. Притисна се плътно към него и завъртя хълбоци. \"А-а-ах, ти. . . \"измърка той, скъса копчетата и захвърли грозното синъо нещо на пода. Тя се прилепи плътно към Виктор, сякаш да се скрие в него. Ръцете му плъзнаха под бикините и погалиха треперещите и половинки. През цялото време игривите й цици се притискаха към гръдта му, а когато показалецът му описа правилния кръг на дупето й, в ушите му заигра къдрав кикот. Ръката му запълзя към Венериното хълмче. Имаше къси, остри косми, които на опипване изглеждаха като стърнище. Средния му пръст разтвори влажните й устни и се запровира към вътрешността, нетърпелив като дете в непознат килер.
Завъздиша му в ухото:
-Искам да го. . . ох. . . да, и-и-искам да, ох, го, видя, чу ли, чу ли, м-м-м, ти, искам да ГО ВИДЯ! Сега! Веднага!
Той я пусна от обятията си. Анна се нахвърли като ястреб върху ципа на панталоните му и смъкна слиповете от впечатляващото дуло.
-А-а-а-у! Писна тя като хлапе в Дисниленд. - е това е нещо!
Виктор наистина се гордееше с мъжествеността си. Курът му беше дълъ, мощен и по свой начин падаше симпатяга - истинска конска жила с гладко лале. Вдигна единия си крак на седалката на стола. Анна приклекна така, че дисагите му да висят мамещо пред лицето й. Върхът на езика и засвири по пениса му. Пред очите му затанцуваха звезди, а устата й заведе члена му на някакво парти с бесни танци. Топкитe му бяха овлажнени от целувки. Всяка негова пора беше докосната. Зъбките и деликатно хванаха жълъда му. Ръката й се губеше между собствените й бедра. Беше разтворила срамните си устни, а пръстите и бясно се ровеха в пичето й.
- Сти-га! изрева той дрезгаво. - Сега те искам!
Анна стана, усмихна му се кокетно и му обърна гръб. За миг си помисли, че иска да си тръгне, но тя се облакъти на отсрещното бюро, навири дупе и го погледна.
-Искам да видя, измяука подканящо.
Мокрите и срамни устни безочливо му намигаха между бедрата и напомняха на разтворена мида. Прицели се в тях. Путката и лакомо му го засмука, главата му прелетя без всякаква съпротива през нейната женственост. \"О-о-о! \"застена леко, сякаш запя Анна. Той разтвори пухкавите половинки на задника й и омаян съзерцаваше как потъва в дупката й. Ръцете му преминаха в милувка от задника и по гърба, нежните лопатки на рамената й достигнаха до препускащите й гърди. Вдъхваше упоен топлината на нейното тяло. Някъде отгоре, от седмото небе се носеше врънкане:\"Играй си с гърдите ми, де, не толкова нежно, не бъди толкова добър, не бъди лош. . . \"изведнъж забеляза, че е обърнала глава и го гледа. Виктор се метна напред, за да се докоснат устните му. Целунаха се страстно. Дупето на чистачката се поклащаше ритмично напред-назад, съумяваше и да се завърти. Той следваше нейния ритъм, притискаше се все по-плътно към нея и изведнъж започна да забавя и да се отделя, в очакване да го помолят за още.
В залисията се бяха отпуснали и не искаха и да знаят, че целият етаж кънти от викове, писъци и въздишки, все по-чести и силни. Два пъти покрай стъклената врата премина нощния пазач, който ги възнагради с \"Цъ-цъ-цъ! Бря-бря-бря! \". Заместник-шефът на проектантското бюро и чистачката се тръшнаха пламенно върху бюрото на архиваря и си говориха любовни сладости като: \"Ох, скъсай ми я, . . ще ти изцедя краставицата до капка, гад мръсна!\" Анна се беше огънала докрай назад, а Виктор вземаше-даваше между могъщите й цици. Зазвъняха ключове, някой отключваше вратата. Трябваше да се бърза, но едно е да искаш, друго е да можеш. Виктор си го извади наполовина и започна да декламира нещо на етиопски, чистачката срита бясно пълната кофа с вода и се разтресе в юнашки оргазъм. Когато дойдоха на себе си, забелязаха опулените очи на Анина колежка, която се мъдреше като социалистическа скулптура до вратата с връзка ключове в ръката си. Анна се засмя идиотски и се опита да скрие онази част на Виктор, на която така всеотдайно се беше радвала допреди малко.
- Здравей, Марта! Аз, извинявай, не успях да свърша много работа.
Когато Марта дойде на себе си, сърдечно отговори:
- Как бе, сестро, като гледам най-важното си свършила!
На горния етаж в стаичката си дядката пазач сновеше напред назад и ни спираше да цъка с език.
-Глей, глей, а аз оня ден насмалко да напусна тая работа!